Спор за 3 числа в бюджета решава вадят ли от фризера пенсии и заплати
Инфлация, нов дълг и ръст на стопанската система определят равнището на приходите за следващата година
Само Движение за права и свободи предлага редовен кабинет с антикризисна стратегия
Как ще живеем през идната година по сметките на партиите?
Вече седмица ГЕРБ, “Продължаваме смяната ”, Българска социалистическа партия и “Демократична България ” се пробват да намерят пресечни точки по 3 сериозно значими за нов бюджет индикатора - растеж на стопанската система, инфлация и дълг. Защото от тях зависи размерът на минималната заплата, на обществените помощи, обезщетения и добавки, както и това дали ще има нарастване на пенсиите.
Ако се схванат бюджетният недостиг да е под 3%, да не се тегли безценен дълг и да се овладее инфлацията до под 7%, тогава има действителен късмет пенсии и заплати да бъдат извадени от фризера.
Вариантите за минималната заплата следващата година се движат в интервала от 50 лева - от 800 лева, колкото е офертата на ГЕРБ, до 850 лева, за какъвто размер упорстват от Българска социалистическа партия. Базовият вид на бюджета предлага тя да остане на нивото на 710 лева, колкото е в този момент. Ако се реши да се съблюдава европейската рекомендация за минималната заплата като 50% от междинната, тя би трябвало да се колебае даже към 860 лева, откакто последните данни за междинната заплата са над 1750 лева
От минималната заплата пък зависи размерът на обществените помощи, в това число майчински, детски и други добавки, компенсации за безработица.
Вариантът за пенсиите варира в най-широк диапазон от всички противоречиви въпроси - от индексиране единствено по швейцарското предписание до 20%. Решението ще зависи и от плановете на Национален осигурителен институт, които ще покажат какъв брой коства всеки от разновидностите за преизчисляване на пенсиите.
Окончателните цифри обаче ще станат ясни едвам когато партиите реализиран консенсус по главните параметри на бюджета. След седмица диалози във всевъзможни формати и равнища стана ясно, че 6 точки събират политиците, а 3 ги разделят.
Разговорите в Народното събрание се постановиха, откакто служебният финансов министър Росица Велкова избра да предложи удължителен бюджет, а не някой от останалите три разновидността, готови от финансовото министерство. И предизвести партиите да внимават в предизборните обещания, тъй като те се заплащат или с нарастване на налозите, или с нов дълг.
Разчетът за държавните финанси за следващата година, най-малко до март, а съгласно някои специалисти и политици - и доникъде на 2023 година, към този момент бе признат от бюджетната комисия на първо четене.
Партиите се притесняват, че в случай че удължаването на бюджета бъде признато и в зала, продължаващата инфлация при заледяване на пенсии, заплати и обществени заплащания ще докара до социално напрежение и митинги
В петък синдикатите даже направиха генерална подготовка за тях, откакто желаеха 20% нарастване на заплатите.
Действието на остарелия бюджет най-малко през първите три месеца на новата година ще приключи и някои антикризисни ограничения, чийто период изтича в края на тази година. Най-напред - още през декември, ще спре помощта от 25 ст. на литър гориво, защото бе планувано тя да работи до привършване на заделените за нея 150 млн. лева
Служебният кабинет, а и неутрални анализатори се притесняват, че “мирисът ” на избори ще се трансформира в същинска конкуренция сред партиите при бюджетните диспути, в която всяка ще развърже кесията и ще предлага великодушни разноски при предстояща застоялост на приходите.
Единствено Движение за права и свободи отхвърли да раздели диалозите за кабинет и за бюджет и излъчи посланието за постоянен кабинет с антикризисна стратегия.
Всички са безапелационни, че нов дълг би трябвало да се взема единствено при търпими лихви, тъй като лихвените разноски са перо в бюджета. Декларираха и подготвеност да се търси такова отношение сред доходи и разноски на страната, при което дефицитът да бъде към и под 3% - колкото се чака от нас, с цел да покрием критериите за банкет в еврозоната на 1 януари 2024 година
На фона на общо единодушие за нови данъчни отстъпки за младите фамилии участвалите в диалозите партии упорстват обезщетенията и помощите към този момент да не се дават на калпак, а единствено за нуждаещите се. Решение, което може да бъде премисляно мярка по размер.
Облагането на свръхпечалбите на енергийните и петролните компании към този момент даже мина на първо четене в комисии. Стана ясно, че служебният кабинет готви нов вид, с цел да се реши въпросът с “Лукойл ”, при който данъчно задължената компания “Литаско ” не е основана у нас.
Партиите поддържат и повече пари за обучение и опазване на здравето.
Миналата седмица ясно се видя, че и при бюджетните договаряния има “червени линии ”. Докато Българска социалистическа партия да вземем за пример предлага необлагаем най-малко, то “Промяната ” са изрично срещу. Очевидно е, че може да се търси компромисен вид като опазване на плоския налог с необлагаем най-малко на линията на беднотия.
Запазване на диференцираните ставки по Данък добавена стойност и следващата година също ще породи напрежение. Българска социалистическа партия ще продължи да упорства за по-ниско облагане на храните, Движение за права и свободи евентуално ще се включи със свои оферти, Политическа партия към този момент са срещу ново удължение на периодите за действието им.
Спорно и мъчно използвано ще се окаже и предлагането на Българска социалистическа партия за таван на цените на ток, парно и газ. Изходът евентуално ще се търси в компенсационните ограничения и за битови консуматори, а при доплащанията за гориво - и за компаниите.
Инфлацията остава висока или пада под 7 %
Повечето прогнози сочат инфлация за следващата година под 7%. Става дума обаче за обезценяване на парите към края на годината. През първата половина, когато се чака да се работи със настоящия бюджет, тя може да се задържи в границите на 11-12%. По-високата инфлация естествено усилва приходите в бюджета, главно от Данък добавена стойност поради нарасналите цени и разрешава повече разноски, без това да води до недостиг, само че по едно и също време с това “отхапва ” от приходите на хората. Всички партии, взели участие в договарянията, заявяват подготвеност за антиинфлационни ограничения. Докато за Българска социалистическа партия обаче те са в мощна обществена стратегия, за Демократична България са допълнително вложения и облекчения за бизнеса, а Политическа партия балансира сред мощни и обществена и капиталова стратегия. Най-вероятно с цел да се освободи финансов запас за увеличение на приходите следващата година, решението ще се търси в орязване на помощите на калпак и във възобновяване на единна ставка по Данък добавена стойност. Което значи, че ще има недоволни от отпадане на някои от тях.
Рецесия или над 2% ръст на стопанската система
Партийните прогнози се двоумят от 2 до 2,6% в стеснен период за растежа на стопанската система следващата година. А това значи и на размера на Брутният вътрешен продукт, върху който пък се проектират и приходите, и разноските в бюджета, респективно дефицитът и размерът на дълга. Определя и темповете, с които ще порастват приходите на хората. Залагането на реален растеж ще е мъчно, като се има поради, че разлика от половин процентен пункт се мери с милиарди левове номинален растеж. Последната прогноза на Европейска комисия, оповестена в петък, внезапно смъкна упованията за българската стопанска система от над 2% на 1,1%. Тази година българската стопанска система сподели ненадейно висок растеж и бе движена от вътрешното ползване. Вътрешното ползване е посочено като неутрализатор на задаващата се криза от “Промяната ”, към което Българска социалистическа партия и Демократична България имат известни запаси. Най-вероятно след края на бюджетните диспути сметките ще бъдат направени при растеж към 1,5% - 2%, което ще значи, че към момента не се чака криза - т.е. безработица и застоялост.
Нов дълг - да, само че главно за рефинансиране и при ниски лихви
Споровете тук са най-остри, тъй като ГЕРБ продължава с обвиняванията си към Политическа партия, че са теглили дълг, едвам когато лихвите са се нараснали от към 2% до над 5% и пресмятат загуби за хазната от близо 1 милиард. На собствен ред Политическа партия отвръщат, че за отлагането на излъчванията са били посъветвани от банките мениджъри поради войната, която стресира пазарите и качи внезапно цената на дълга. Соченият от служебния кабинет размер на дълга от към 15 милиарда лв. за следващата година бе единствената конкретика, която Движение за права и свободи вкара в диалозите, като изясни, че единствено постоянен кабинет може да чака по-ниски лихви, а високите са нашето “наказание ” за служебния кабинет. Ако партиите съумеят да се обединят към бюджетен недостиг от 3%, то тогава лимитът на дълга ни може да се върне до тазгодишните равнища от 10 милиарда, от които над 3 милиарда са рефинансиране на остарели задължения. А това също значи да се свият разноските и да се заложат реалистични доходи в бюджета.
Само Движение за права и свободи предлага редовен кабинет с антикризисна стратегия
Как ще живеем през идната година по сметките на партиите?
Вече седмица ГЕРБ, “Продължаваме смяната ”, Българска социалистическа партия и “Демократична България ” се пробват да намерят пресечни точки по 3 сериозно значими за нов бюджет индикатора - растеж на стопанската система, инфлация и дълг. Защото от тях зависи размерът на минималната заплата, на обществените помощи, обезщетения и добавки, както и това дали ще има нарастване на пенсиите.
Ако се схванат бюджетният недостиг да е под 3%, да не се тегли безценен дълг и да се овладее инфлацията до под 7%, тогава има действителен късмет пенсии и заплати да бъдат извадени от фризера.
Вариантите за минималната заплата следващата година се движат в интервала от 50 лева - от 800 лева, колкото е офертата на ГЕРБ, до 850 лева, за какъвто размер упорстват от Българска социалистическа партия. Базовият вид на бюджета предлага тя да остане на нивото на 710 лева, колкото е в този момент. Ако се реши да се съблюдава европейската рекомендация за минималната заплата като 50% от междинната, тя би трябвало да се колебае даже към 860 лева, откакто последните данни за междинната заплата са над 1750 лева
От минималната заплата пък зависи размерът на обществените помощи, в това число майчински, детски и други добавки, компенсации за безработица.
Вариантът за пенсиите варира в най-широк диапазон от всички противоречиви въпроси - от индексиране единствено по швейцарското предписание до 20%. Решението ще зависи и от плановете на Национален осигурителен институт, които ще покажат какъв брой коства всеки от разновидностите за преизчисляване на пенсиите.
Окончателните цифри обаче ще станат ясни едвам когато партиите реализиран консенсус по главните параметри на бюджета. След седмица диалози във всевъзможни формати и равнища стана ясно, че 6 точки събират политиците, а 3 ги разделят.
Разговорите в Народното събрание се постановиха, откакто служебният финансов министър Росица Велкова избра да предложи удължителен бюджет, а не някой от останалите три разновидността, готови от финансовото министерство. И предизвести партиите да внимават в предизборните обещания, тъй като те се заплащат или с нарастване на налозите, или с нов дълг.
Разчетът за държавните финанси за следващата година, най-малко до март, а съгласно някои специалисти и политици - и доникъде на 2023 година, към този момент бе признат от бюджетната комисия на първо четене.
Партиите се притесняват, че в случай че удължаването на бюджета бъде признато и в зала, продължаващата инфлация при заледяване на пенсии, заплати и обществени заплащания ще докара до социално напрежение и митинги
В петък синдикатите даже направиха генерална подготовка за тях, откакто желаеха 20% нарастване на заплатите.
Действието на остарелия бюджет най-малко през първите три месеца на новата година ще приключи и някои антикризисни ограничения, чийто период изтича в края на тази година. Най-напред - още през декември, ще спре помощта от 25 ст. на литър гориво, защото бе планувано тя да работи до привършване на заделените за нея 150 млн. лева
Служебният кабинет, а и неутрални анализатори се притесняват, че “мирисът ” на избори ще се трансформира в същинска конкуренция сред партиите при бюджетните диспути, в която всяка ще развърже кесията и ще предлага великодушни разноски при предстояща застоялост на приходите.
Единствено Движение за права и свободи отхвърли да раздели диалозите за кабинет и за бюджет и излъчи посланието за постоянен кабинет с антикризисна стратегия.
Всички са безапелационни, че нов дълг би трябвало да се взема единствено при търпими лихви, тъй като лихвените разноски са перо в бюджета. Декларираха и подготвеност да се търси такова отношение сред доходи и разноски на страната, при което дефицитът да бъде към и под 3% - колкото се чака от нас, с цел да покрием критериите за банкет в еврозоната на 1 януари 2024 година
На фона на общо единодушие за нови данъчни отстъпки за младите фамилии участвалите в диалозите партии упорстват обезщетенията и помощите към този момент да не се дават на калпак, а единствено за нуждаещите се. Решение, което може да бъде премисляно мярка по размер.
Облагането на свръхпечалбите на енергийните и петролните компании към този момент даже мина на първо четене в комисии. Стана ясно, че служебният кабинет готви нов вид, с цел да се реши въпросът с “Лукойл ”, при който данъчно задължената компания “Литаско ” не е основана у нас.
Партиите поддържат и повече пари за обучение и опазване на здравето.
Миналата седмица ясно се видя, че и при бюджетните договаряния има “червени линии ”. Докато Българска социалистическа партия да вземем за пример предлага необлагаем най-малко, то “Промяната ” са изрично срещу. Очевидно е, че може да се търси компромисен вид като опазване на плоския налог с необлагаем най-малко на линията на беднотия.
Запазване на диференцираните ставки по Данък добавена стойност и следващата година също ще породи напрежение. Българска социалистическа партия ще продължи да упорства за по-ниско облагане на храните, Движение за права и свободи евентуално ще се включи със свои оферти, Политическа партия към този момент са срещу ново удължение на периодите за действието им.
Спорно и мъчно използвано ще се окаже и предлагането на Българска социалистическа партия за таван на цените на ток, парно и газ. Изходът евентуално ще се търси в компенсационните ограничения и за битови консуматори, а при доплащанията за гориво - и за компаниите.
Инфлацията остава висока или пада под 7 %
Повечето прогнози сочат инфлация за следващата година под 7%. Става дума обаче за обезценяване на парите към края на годината. През първата половина, когато се чака да се работи със настоящия бюджет, тя може да се задържи в границите на 11-12%. По-високата инфлация естествено усилва приходите в бюджета, главно от Данък добавена стойност поради нарасналите цени и разрешава повече разноски, без това да води до недостиг, само че по едно и също време с това “отхапва ” от приходите на хората. Всички партии, взели участие в договарянията, заявяват подготвеност за антиинфлационни ограничения. Докато за Българска социалистическа партия обаче те са в мощна обществена стратегия, за Демократична България са допълнително вложения и облекчения за бизнеса, а Политическа партия балансира сред мощни и обществена и капиталова стратегия. Най-вероятно с цел да се освободи финансов запас за увеличение на приходите следващата година, решението ще се търси в орязване на помощите на калпак и във възобновяване на единна ставка по Данък добавена стойност. Което значи, че ще има недоволни от отпадане на някои от тях.
Рецесия или над 2% ръст на стопанската система
Партийните прогнози се двоумят от 2 до 2,6% в стеснен период за растежа на стопанската система следващата година. А това значи и на размера на Брутният вътрешен продукт, върху който пък се проектират и приходите, и разноските в бюджета, респективно дефицитът и размерът на дълга. Определя и темповете, с които ще порастват приходите на хората. Залагането на реален растеж ще е мъчно, като се има поради, че разлика от половин процентен пункт се мери с милиарди левове номинален растеж. Последната прогноза на Европейска комисия, оповестена в петък, внезапно смъкна упованията за българската стопанска система от над 2% на 1,1%. Тази година българската стопанска система сподели ненадейно висок растеж и бе движена от вътрешното ползване. Вътрешното ползване е посочено като неутрализатор на задаващата се криза от “Промяната ”, към което Българска социалистическа партия и Демократична България имат известни запаси. Най-вероятно след края на бюджетните диспути сметките ще бъдат направени при растеж към 1,5% - 2%, което ще значи, че към момента не се чака криза - т.е. безработица и застоялост.
Нов дълг - да, само че главно за рефинансиране и при ниски лихви
Споровете тук са най-остри, тъй като ГЕРБ продължава с обвиняванията си към Политическа партия, че са теглили дълг, едвам когато лихвите са се нараснали от към 2% до над 5% и пресмятат загуби за хазната от близо 1 милиард. На собствен ред Политическа партия отвръщат, че за отлагането на излъчванията са били посъветвани от банките мениджъри поради войната, която стресира пазарите и качи внезапно цената на дълга. Соченият от служебния кабинет размер на дълга от към 15 милиарда лв. за следващата година бе единствената конкретика, която Движение за права и свободи вкара в диалозите, като изясни, че единствено постоянен кабинет може да чака по-ниски лихви, а високите са нашето “наказание ” за служебния кабинет. Ако партиите съумеят да се обединят към бюджетен недостиг от 3%, то тогава лимитът на дълга ни може да се върне до тазгодишните равнища от 10 милиарда, от които над 3 милиарда са рефинансиране на остарели задължения. А това също значи да се свият разноските и да се заложат реалистични доходи в бюджета.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ